История на откриването на сярната киселина

В древен Китай разредената сярна киселина се е наричала "масло от зелена стипца". През 650-683 г. сл. Хр. (династия Тан Гао Зонг), алхимикът Гу Ган Дзи записва в книгата си „Жълтият император Jiuding Shen Dan Jing“, том 9, „метод на рафиниране на каменна жлъчка“, тоест суха дестилация на каменна жлъчка (жлъчна стипца) за получаване на сярна киселина.
Сярната киселина е открита през 8 век. Арабският алхимик Джабер получава сярна киселина чрез суха дестилация на кристали от железен сулфат. Някои ранни химици, като Рази и Джабер, също са написали списъци на сярна киселина и свързаните с нея минерали; Други, като д-р Ибн Сина, наблягат повече на видовете сярна киселина и тяхната стойност в медицината.
През 17 век немският химик Йохан Рудолф Глаубер нагрява смес от сяра и калиев нитрат с пара, за да произведе сярна киселина. В този процес калиевият нитрат разлага и окислява сярата, за да образува серен триоксид (SO3), който може да се смеси с вода и да се превърне в сярна киселина. И така, през 1736 г. лондонският фармацевт Джошуа Уорд използва този метод, за да постави началото на широкомащабното производство на сярна киселина.
През 1746 г. Джон Робък прилага този принцип и въвежда пионер в процеса на оловна камера за производство на сярна киселина в големи количества при по-ниска цена и ефективност. След много усъвършенствания, този метод се използва в индустрията в продължение на почти два века. [2] Този метод за производство на сярна киселина, създаден от Джон Робък, произвежда сярна киселина в концентрация от 65 процента и по-късно е модифициран от френския химик Джоузеф Луис Гей-Лусак и английския химик Джон Глоувър, за да произведе сярна киселина в концентрация от 78 процента. Тази концентрация обаче все още не отговаря на някои промишлени употреби.
В началото на 18 век производството на сярна киселина се основава на следния метод: металната сулфидна руда се изгаря в евтин сулфат, който може да се разложи при определена температура до съответния метален хидроксид и газообразни серни оксиди, които след това се използват за производство на сярна киселина. За съжаление, високата цена на този процес е попречила на широкото използване на концентрирана сярна киселина. [2] Ранна молекулярна диаграма на сярна киселина, начертана от Джон Далтън през 1808 г., показва, че сярната киселина има централен серен атом и образува ковалентни връзки с три кислородни атома, както е показано вдясно.
След това, през 1831 г., Перегрин Филипс, английски търговец на оцет, излезе с идеята да направи серен триоксид и сярна киселина на много по-ниска цена, процес, който сега се използва широко.